Отказ от наследтво – какво трябва да знаем?

Отказът от наследство - какво трябва да знаем?

Автор: адв. Борислав Ангелов

Наследството представлява съвкупността от права и задължения, които едно лице оставя след смъртта си и които по закон преминават към неговите наследници. То може да включва имоти, движими вещи, пари, но и дългове, неплатени кредити, данъчни задължения или други тежести.

Макар че на пръв поглед “да наследиш” звучи като нещо положително, реалността често е по-сложна. Отказът от наследство не е рядко явление. Хората се изправят пред тази възможност в различни житейски ситуации и поради различни съображения. Най-често срещаната причина е неравновесието между активите и пасивите – когато наследството включва повече задължения, отколкото ползи. Наследникът не желае да поеме чужди дългове и прави информиран избор да се откаже.

Освен финансови съображения, съществуват и други, по-лични или морални причини. Някои хора се отказват от наследство в полза на други близки – например, деца или съпруг(а), когато смятат, че те имат по-голяма нужда. В други случаи отказът е резултат от трайно влошени семейни отношения или дълбоки конфликти с починалия.

Каквито и да са мотивите, решението да се откажеш от наследство не бива да се взема прибързано. То има правни последици и подлежи на стриктна форма. В следващите части ще разгледаме как става отказът, какви рискове крие и какво трябва да знаете, преди да предприемете тази стъпка.

Как се извършва отказът на практика?

Отказът от наследство е официално действие, което се извършва с писмено заявление до районния съд по последния постоянен адрес на починалия. Това не е просто устен отказ или декларация пред роднини – необходимо е да се следва определена процедура и да се подадат изискуемите документи.

Какво трябва да съдържа заявлението?

Законът не предвижда използване на конкретен, одобрен формуляр на заявлението, с оглед на което и предвид нормата на чл. 531, ал. 1 ГПК следва, че за сезирането на компетентния районен съд в охранителното производство е достатъчно всяко писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирана волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на конкретен наследодател. Практиката обаче е извела като необходими следните реквизити:

Трите имена на наследника, неговото ЕГН, номер и издател на личната карта;

Адресът на наследника;

Данни за починалия – име, последно местожителство и дата на смъртта;

Явно изразена воля: „Заявявам, че се отказвам от оставеното от него/нея наследство.“

Допълнително се отправя искане до съда отказът да бъде вписан в особената книга и да се издаде удостоверение за отказ.

Какви документи се прилагат?

Към заявлението задължително се прилагат:

Препис-извлечение от акт за смърт на починалия;

Удостоверение за наследници, от което да е видно, че заявителят е призован към наследяване;

Вносна бележка за платена държавна такса.

Има ли такса?

Има:

20 лв. за вписване на отказа в особената книга;

5 лв. за издаване на удостоверението за отказ.

Общата държавна такса е 25 лв., които се заплащат предварително по сметка на съответния районен съд.

Какво става след подаването?

След подаването на документите, съдът вписва отказа в специална книга. След това се издава удостоверение, което е доказателство, че наследникът вече не участва в наследяването – нито в активите, нито в задълженията. След вписването на отказа, за отказалия се от наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно. Както приемането на наследството, така и отказът от наследство, изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие.

Какъв е ефектът от отказа?

С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството.

Както се вижда, отказът от наследство има силно правно действие – той е изричен, формален и окончателен акт. След като бъде вписан в особената книга на съда, отказът не може да бъде отменен или преразгледан. Наследникът, който се е отказал, не може впоследствие да промени решението си и да приеме същото наследство – дори ако възникнат нови обстоятелства или се появят нови активи.

Върховният съд е разгледал интересен случай, касаещ действие от страна на наследник, който вече е направил отказ. По делото е установено, че лице, отказало се от наследство с вписан отказ на 26.04.2005 г., впоследствие изплатило задължение на наследодателя по образувано изпълнително дело. Съдът е приел, че подобно действие няма правно значение, защото след отказа вече не съществува правна възможност за наследяване – нито активно, нито пасивно. Отказът е окончателен и води до пълна загуба на всички права и задължения, свързани с наследството.

В мотивите си съдът посочва, че „както приемането на наследството, така и отказът от него изчерпват възможността да се извърши противоположното действие“. След вписания отказ липсва предмет за последващо приемане, поради което то е нищожно.

NB! Това подчертава колко е важно решението да се направи след внимателна преценка и консултация с юрист, тъй като веднъж извършен, отказът не подлежи на промяна, отмяна или „възстановяване“.

Има ли срок, в който трябва да бъде направен отказът?

Не. Законът не предвижда конкретен срок, в който наследникът да е длъжен да се откаже от наследство. Отказ може да бъде направен по всяко време, докато наследството не е прието – било чрез изрично изявление, било чрез действия, от които явно личи приемане.

В същото време обаче, законът дава възможност:

„По искане на всеки заинтересуван, районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.“

Това означава две важни неща:

Наследството не се приема автоматично. Самият факт, че си наследник, не те прави автоматично носител на права и задължения – необходимо е да предприемеш действия или да направиш изявление.

Може и да няма срок, но по искане на заинтересовано лице, съдът може да ти определи такъв. Ако не заявиш нищо в този срок, губиш възможността да приемеш наследството – освен ако вече си го приел.

Мога ли да се откажа частично или в полза на друг?

Не. Законът е категоричен: „Приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни.“

Това означава, че не можете да се откажете от една част от наследството, а друга да приемете, нито да поставяте условия.

Също така, не можете да се откажете в полза на друг – например да заявите, че се отказвате, за да може конкретен друг наследник да получи повече. Такъв отказ произвежда действие за всички, които по закон наследяват след вас. Ако няма други наследници в същия ред, наследството преминава към следващия ред по закон, а не към лице, посочено от вас.

Може ли малолетен или непълнолетен да се откаже от наследство?

Не. Ненавършилите пълнолетие не могат да се откажат от наследство – нито лично, нито чрез родител, попечител или настойник. Такъв отказ се счита за отказ от права, който по закон е нищожен (чл. 130, ал. 4 от Семеен кодекс). Причината е, че законът защитава ненавършилите пълнолетие, като не им позволява да се лишат от права, които още не са придобили, без съдебна гаранция, че това е в техен интерес.

Смятам, че не е в интерес на детето ми да приеме наследството към което е призовано за наследяване. Какво да правя, ако не може да се откаже?

Когато едно малолетно или непълнолетно дете е призовано към наследяване, то може да приеме наследството само по опис – т.е. чрез изрично волеизявление, подадено чрез законния представител, и вписано в съда. Това е изискване по чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството и има за цел да ограничи отговорността на детето само до стойността на получените активи.

Ако родителите не желаят детето да приеме наследството под опис и тъй като не могат да направят отказ вместо него, решението е наследството, към което детето е призовано да остане „незаето“. След навършване на пълнолетие самото дете ще може да реши дали да приеме наследството или не.

При такава хипотеза законът предвижда възможност за назначаване на управител на наследството (чл. 59 ЗН), който може да го управлява, да отговаря на искове и да защитава правата на бъдещия наследник.

Управителят на наследството не е титуляр на наследствените права и задължения , а специален законов представител на наследниците , който осъществява и процесуалното им представителство във водените от него процеси във връзка със запазването и управлението на наследственото имущество. Като законен представител той действа от името и за сметка на наследниците.

Това означава, че всички негови действия имат правни последици за самия наследник. Затова решението дали да се направи изрично приемане по опис или да се остави наследството „непоето“ с последващо назначаване на управител, не бива да се взема лекомислено. Не е гарантирано, че действията на назначения управител ще бъдат оптимални или в интерес на конкретното дете.

В такива случаи е необходима ясна стратегия, изготвена с помощта на адвокат, който да оцени:

– съдържанието на наследствената маса,

– съществуващите задължения,

– възможните рискове от действия на управителя

и да даде конкретен съвет за избор на най-добър подход

Може ли да се откажа от наследство в град на който на мен ми е удобно?

Не. Отказът се извършва на територията на съда, където е последното местожителство на починалия.

Може ли тогава да се откажеш от нследство чрез пълномощник?

Може, но пълномощникът трябва да е лице, което има право да ви представлява пред съд. Най-добрият вариант е избор на адвокат.

Къде трябва да се откажа от наследство, ако наследодателят ми е починал в друга държава от ЕС?

Членството на България в ЕС по необходимост налага съобразяването на определени въпроси с европейското законодателство. Съществена уредба в тази насока дава Регламент (ЕС) № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения, както и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

В тази връзка посоченият регламент дава възможност отказ от наследство да се направи освен пред съда или институцията, която попринцип е компетентна да се произнася по въпросите на наследяването (това обичайно е съдът или органът по обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му) така и съдът по обичайното местопребиваване на призованото към наследяване лице. Тоест ако Иван живее в България, но наследодателят му живее и почине в Холандия, Иван може да направи отказ, както в Холандия, така и в България, ако холандското право такива изявления могат да се правят пред съд (или друга институция, която функционира като съд или от името на съд). Това ще спести на Иван разходите и неудобството да бъде принуден да направи своето изявление за приемане пред холандския съд, който разглежда наследяването на наследодателя му.

Следва да имате предвид, че наследяването с международен елемент има сложен юридически контекст. В условията на разгледано в предходните абзаци обстоятелство, че Българското законодателство не предвижда срок за отказ от наследството, то при наследяване с международен елемент обичайно се прилага правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия, което може да предвижда различни условия за извършването на отказ.

Например съгласно член 1943 от BGB, /Немския закон/ озаглавен „Приемане и отказ от наследство“: „Наследникът не може да се откаже от наследството, ако го е приел или ако е изтекъл срокът за отказ; с изтичането на срока за отказ наследството се смята за прието.

NB! Затова при наличие на международен елемент в наследяването е абсолютно необходимо да се направи професионална консултация с адвокат. Необходимо е да се прецени както кой съд е компетентен, така и коя правна система се прилага, за да се избегнат неблагоприятни последици – включително автоматично приемане на наследството, дори против волята на наследника.

Може ли някой да оспорва отказът ми?

Скачайки обратно на територията на българското право, то отговорът е – да, може. Ако имате задължения, към трети лица, отказът ви е възможно да ги уврежда, тъй като ги възпрепятства да се удовлетворят от активите на наследствената маса, която бихте били получили при приемане на наследството. Срокът в който, може да бъде направено оспорване е едногодишен от узнаването от тях или три годишен от самото извършване на отказа, а условието е да не могат да се удовлетворят от личното ви имущество.

Изводи:

Отказът от наследство е сериозно правно действие, което поражда необратими последици. Затова всяко прибързано решение, особено продиктувано от емоции или непълна информация, крие риск от неблагоприятни правни и финансови последици.

В още по-голяма степен това важи при наличие на международен елемент или когато е призовано за наследяване малолетно или непълнолетно дете. Такива случаи предполагат правен анализ, съобразяване с приложимото право, процедурни особености и възможни последствия от действия или бездействия, които не са очевидни за неспециалист.

Именно затова – умните хора не действат сами. Те търсят професионален съвет, преди да направят каквото и да било. Консултацията с адвокат не е формалност, а необходимост.

Източници:

РЕШЕНИЕ № 310 ОТ 09.04.2009 Г. ПО ГР. Д. № 721/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 23.01.2024 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2021 Г., ОСГК НА ВКС

Решение № 43 от 03.05.2016 г. по гр. д. №4210/2015 г. на ВКС, III г.о

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 85 от 20.04.2022г по ч.гр.д. №779/2022 г II г.о ВКС

Дело C-617/20: Решение на Съда (пети състав) от 2 юни 2022 г. (преюдициално запитване от Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen — Германия) — Производство, образувано по жалба на T.N., N.N. (Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Мерки във връзка с наследственото право — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Членове 13 и 28 — Действителност на изявлението за отказ от наследство — Наследник, който пребивава в държава членка, различна от тази на компетентния да се произнесе по наследяването съд — Изявление, направено пред съд на държавата членка по обичайното местопребиваване на наследника)