Автор: Адв. Борислав Ангелов

Много хора живеят с усещането, че само хартията и подписът имат значение в съда.

„Ако не е с нотариална заверка, не важи“, „Това по телефона няма как да се докаже“, „Съобщения в месинджър не се броят“ 

Това са изказвания, които чуваме много често, когато става въпрос за разговор между приятели и познати по повод даден казус, сърцевината на който често е някоя социална платформа като “Viber”, “Facebook”, “Whatsapp” и всички други подобни. За учудване на много хора тези твърдения, не само че не отговарят на истината, а и понякога водят до съдбоносни грешки: хората не събират навреме доказателства, пропускат възможности или пък действат безотговорно, защото вярват, че „това не се брои“.

Истината е много по-различна: електронната комуникация – чатове, съобщения, гласови бележки, видеозаписи – отдавна намира място в съдебната практика като допустимо и необходимо за правилното решаване на спора доказателство. И то не само при единични случаи. Съдиите я ползват ежедневно в широк кръг от гражданскоправни спорове – при договори, заеми, трудови отношения, наеми, неоснователно обогатяване, деликти и други.

Историите по-долу са типичен пример защо, преди да извършите някакво действие с правни последици, е добре винаги да се консултирате с адвокат. 

История 1: „Пращам ти за ремонта и за аванс“ – признание в чат

В тази реална съдебна история жена твърди, че е превела 7500 лв. по погрешка на мъж, с когото преди е имала делови отношения. Поддържа, че сумата е прехвърлена без основание и настоява той да ѝ я върне. Всички сте чували за т.нар “неоснователно обогатяване”. Това е в основата на претенцията на жената – дала е пари, но според нея без основание и понеже законът не пзоволява “неоснователно разместване на имуществени блага”, жената търси съдействеие от съда да осъди другата страна да й върне парите. Мъжът отговаря с едно единствено доказателство – чат в Viber, в който жената изрично му пише: „Ще ти пратя 6000 лв. за ремонта на заведението и 1500 лв. за заплатата – общо 7500“. Съдът назначава експертиза, която установява, че съобщенията не са манипулирани и приема, че нейните съобщения във вайбър потвърждават, че между тях има договор. Искът й е отхвърлен, а един чат във мобилна платформа се оказва достатъчно основание, за да се докаже съществуването на договорна връзка. 

История 2: Влекач, който изчезва от паркинг след ремонт

Фирма предава влекач за ремонт в сервиз. След като ремонтът приключва, страните се уговарят МПС-то да остане на паркинга на сервиза, докато бъде платен ремонтът, понеже собственикът няма средства в момента. След време – когато отива да си го получи установява, че е изчезнал. В съда представя съобщения от Viber, в които от сервиза се потвърждава, че ремонтът е извършен, начислен е паркинг и камионът ще бъде предаден срещу плащане. Съдът приема тази кореспонденция като доказателство, че е имало договор за ремонт и последваща уговорка за съхранение (договор за влог). На база тези съобщения (и други доказателства) съдът осъжда сервиза да заплати обезщетение – стойността на изчезналото МПС.

История 3: Устен заем за десетки хиляди, признат в чат

Мъж предоставя на свой познат над 89 000 лв. на части – по банков път. Няма писмен договор. След време започва комуникация с длъжника чрез Viber, в която последният обещава, че „най-късно до определена дата“ ще погаси заема. Това съобщение се оказва ключово. Съдът го приема като признание на дълга, използва го, за да определи началната дата, от която дългът е изискуем и присъжда сумата заедно със законната лихва. Доказателството – чат. Основанието – чл. 240 ЗЗД (договор за заем).

История 4: Уведомление за прекратяване на трудов договор по Viber

Работодател прекратява трудов договор с предизвестие като го изпраща по Viber.  Служителят оспорва уволнението. Твърди, че преизвестието е немотивирано. За “капак на всичко” предизвестието не е връчено лично на служителя, а е изпратено на неговия съпруг. Работодателя оспорва това предизвестие да е породило ефект – първо, защото е изпратено по вайбър, второ – защото е резултат от техническа грешка. Твърди, че по-късно е съставил ново – различно предизвестие и е трябвало то да бъде оспорвано от служителя, а не това изпратено по мобилното приложение. Съдът не приема това. Посочва, че изявлението на работодателя е ясно, получено е и отговаря на изискванията на закона. Предизвестието, получено по вайбър е годно доказателство и е породило правни последици, а това издадено след него не е прието от съда. Видно е, че дори в трудовото право – област, в която обикновено се държи на формализъм – съобщенията в чат могат да имат правен ефект. 

Защо всъщност “чатът” е доказателство? 

Съдебната практика е последователна: този вид комуникация има правна стойност. Към нея се прилагат правилата на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Изпратеното съобщение в електронна форма се счита за електронен документ по смисъла на закона, дори и да не е подписано с електронен подпис. Сам по себе си подписът не е задължително условие, за да съществува документ — той служи единствено за доказване на авторството.

На практика това означава, че чат съобщенията могат да породят, изменят или прекратят договорно правоотношение. Дори без да осъзнаете, може да сключите, анексирате или прекратите договор чрез обикновена размяна на съобщения в мобилно приложение.

Съобщенията се използват и в наказателни дела. Когато мобилно устройство е иззето по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и съдържанието му бъде приобщено към делото, съдът може да черпи изводи за извършени престъпления — например закани за убийство, обиди или дори доказателства за домашно насилие по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Значението на този вид електронна комуникация стига дотам, че отказът на съд да я приеме за разглеждане вече се счита за сериозно процесуално нарушение. Върховният касационен съд е отменил решения, в които подобни съобщения са били пренебрегнати, именно защото това възпрепятства събирането на доказателства и не позволява на касационната инстанция да извърши проверка по същество.

А видеозаписите доказателство ли са?

Да. Макар и да не го пише изрично в закона, съдилищата приемат, че видеозаписите са веществени доказателствени средства. Върху тях се съдържат факти, които могат да имат значение за за разрешването на даден спор. Например при преценката дали е осъществено някакво дисциплинарно нарушение по трудов договор съдът казва: 

Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение.

Източници: 

РЕШЕНИЕ № 136 ОТ 11.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 602/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

РЕШЕНИЕ № 50192 ОТ 19.06.2023 Г. ПО ГР. Д. № 4325/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

РЕШЕНИЕ № 50189 ОТ 21.12.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3311/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

РЕШЕНИЕ № 2501 ОТ 16.05.2023 Г. ПО В. ГР. Д. № 1315/2022 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2396 ОТ 16.05.2024 Г. ПО ГР. Д. № 4043/2023 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

РЕШЕНИЕ № 215 ОТ 14.04.2025 Г. ПО К. ГР. Д. № 1892/2024 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС